МУХА̀ВЯ СЕ, -иш се, несв., непрех. Диал. Мая се, мотая се, размайвам се. Юрдан Юрданов, наречен Индирето, който практикувал механиката в търновската фабрика на Карагьозоглу, с други четирима души със скрити револвери ще да се мухави над врачката на машината. З. Стоянов, ХБ, 299. „Що са мухавиш пред зора овде, овчий коньо? Хе!“ БД, 1857, бр. 8, 31.


Източник: Речник на българския език (онлайн)